Медицинската помощ в град Пазарджик датира още от II-та половина на 18-ти век, когато лекар-аптекар е бил Антонио Соморайдо, преселник от остров Карафи.

През третата четвърт на 19-ти век в град Пазарджик са работили и много недипломирани лекари, като учителя Кесарий поп Василев, Стефан даскала, поп Димитър Мавров, аптекаря Саркис Филжажиян и Костадин Ламбрев.

През 19-ти век виден лекар в Пазарджик е бил Баадалията, арабин, завършил медицинско училище в Цариград. Той предал своите познания на зет си Шериф Молла и на хаджи Лабри Иванов, които се прочули като много добри лекари. През 1854 г. като лекар в Пазарджик работил самоковеца Хаджи Христо Хекиманила. През периода 1870-1872 г. лекари в Пазарджик са били Алекси Критис, завършил Атинския университет, Венко Трънков, учил медицина в Париж и аптекарят Васил Сексийски - учил в Букурещ.

След Освобождението от турско робство временното руско управление поставя на преден план в своята дейност организирането на медицинската част в освободените градове. Първите лекари, доведени от руските войски и назначени на служба като градски лекари, са д-р Нейчев и плененият  турски хекимин П. Христодулов.

Една година след оттеглянето на руските войски - 1880 г. се открива болницата в град  Татар Пазарджик. Кметът на града я настанява в конака, където преди се е помещавала военната болница. Открити са женско, мъжко и инфекциозно отделение с общо 25 легла, амбулатория, операционна и аптека. Наричала се е “Синята болница”, тъй като била боядисана в синьо и се наричала “Свети Пантелеймон”. За първи лекар - управител на болницата е назначен д-р Иван Драгомиров, останал на тази длъжност до 1887 г. Следващи лекари - управители са д-р Габровски, д-р Левичин, д-р Чобанов, д-р Чачоо, д-р Калинков, д-р Марков, д-р Немски, д-р Витанов.

Голямата смъртност и широко разпространените заразни болести принуждават ръководителите на града да направят постъпки за построяването на нова по-обширна болница. През 1904 г. се полага първият камък на новата сграда. Новата държавна болница е открита две години по-късно - 1906 г. Тя е с обособени четири отделни сгради и следните отделения - хирургическо, отделения за болни с инфекциозни болести и отделения за гръдноболни. За първи управител на новата болница е назначен д-р Славчо Тодоров.

Следващи управители на новата болница са д-р Орманян, д-р Митров. По  време на Балканската война, нуждата от повече болнични легла налага да бъдат разкрити клонове на болница в някои от училищата на града. През тези години са назначени и първите две дипломирани медицински сестри. 

Краят  на войната е довежда  в Пазарджик д-р Атанасов като управител на болницата (до 1928 г.).

След земетресението през 1928 г. е направено ново разширение - четири нови самостоятелни постройки, а броят на леглата се увеличава на 250. Персоналът се състои от главен лекар (д-р Ф. Атанасов) с още 3-ма лекари, 3 милосърдни сестри, 7 болногледачки и 4 прислужници. Аптеката се завежда от помощник- аптекар. От 1928-1932 г. управител на болницата е д-р Сигизмунд Симеонов, а завеждащ хирургично отделение е д-р Георги Аджаров, който поставя началото на съвременната хирургия в град Пазаржик.

В периода до 1942 г. всички отделения се ръководят от добри специалисти, които с помощта на малък персонал  оказват добра болнична помощ. По онова време управител на болницата са д-р Орманян, д-р Митров, д-р Атанасов, д-р Симеонов, д-р Матев, д-р Хашнов, д-р Гарти и др.

След 1948 г. значително се разширява болничното дело, амбулаторните прегледи се увеличават, расте и персоналът, увеличават се и болничните легла. Провеждат се курсове за повишаване квалификацията на лекарите и сестрите. Главни лекари на Окръжна болница - Пазарджик и допринесли за издигането й до Окръжна клинична болница са д-р Цв. Шопов, д-р Н. Попов, д-р Фр. Щерев, д-р Ст. Станчев, д-р К. Найденов, д-р Г. Танев и д-р Й. Янкова.

От  01.01.1959 г. с решение на Министерството болницата става Окръжна болница, пряко подчинена на МНЗ и социални грижи. Жителите на града се обслужват и от три поликлиники: Градска, Консултативна и Работническа. От 1979 до 1990 г. Окръжна клинична болница – Пазарджик става база за обучение на студенти от ВМИ – гр. Пловдив – филиал гр. Пазарджик. Дисертационни трудове по това време тук защитават д-р Иван Рачев – хирург, д-р Дяко Куюмджиев – педиатър, доц. д-р Любомир Петков – УНГ-специалист, доц. д-р Димитър Виделов – хирург – изключително обичан и уважаван и като човек, и като лекар, избран и за депутат в Народното събрание, доц. д-р Нако Начев – ортопед, доц. д-р Атанас Узунов – уролог, доц. д-р И. Петков – съдебен лекар, доц. д-р Неделчо Пещерлиев – ортопед , проф. Генчо Генев и проф. Мариана Стойчева – специалист по инфекциозни болести.

През 80-те години Окръжна клинична болница- Пазарджик разполага със стационар от 1154 легла и три поликлиники. Разкрити са 38 отделения, 5 сектора и 1 филиал за долекуване на хронични заболявания в град  Брацигово. В болницата работят 1387 здравни работници. По това време се установява и много полезна традиция - да се организират периодични научни конференции на хирурзите в окръга.

През 90-те години главни лекари на болницата са д-р Начков, д-р Николаков, д-р Ал. Димитров, д-р Ив. Ванчев, д-р В. Кацаров.

От м. август 2000 г. със заповед на Министерството на здравеопазването публичното здравно заведение- Обединена районна болница се преобразува в "МБАЛ - Пазарджик" АД, която се управлява от Съвет на директорите, с изпълнителен директор д-р Петко Митев. Предмет на дейност на болницата е осъществяване на болнична помощ. Структурата й е изградена на функционално-блоков принцип - консултативно-диагностичен блок, стационарен блок, болнична аптека, административно-стопански блок.

 

През годините главни медицински сестри, допринесли за издигане качеството на сестринското дело са: г.м.с. И. Пипонкова, г.м.с. Александра Крайчева, г.м.с. Парашкева Алексиева, г.м.с. Ина Шейретова, г.м.с. Елка Мързянова, Марияна Караджова, Еленка Станчева.

 

От м. ноември 2009г. начело на болницата е д-р Пенко Кацарски. Той е изпълнителен директор до месец юни 2013г.

Изпълнителен директор от 26 юни 2013 г. до 18 ноември 2019г. е д-р Васил Вълчев.

В момента изпълнителен директор  на МБАЛ-Пазарджик е д-р Красимир Темнилов, а главна медицинска сестра – Еленка Станчева.

 

“МБАЛ-Пазаржик” АД е областна болница, която обслужва регион от над  260  хиляди души и осигурява своевременна и висококачествена медицинска помощ, както и непрекъснат лечебен процес.

В болницата работят над 800 души, от които 157 висш медицински персонал с една или няколко специалности, 280 специалисти по здравни грижи  и обслужващ персонал- 280.


Болницата разполага с 20 клинични отделения, с разкрити 420 легла. От тях 385 са за активно лечение, 15 легла за физиотерапия и рехабилитационна медицина, 20 легла за продължително лечение. Болницата разполага и с едно Спешно отделение.

От 2001 г. болницата има сключен договор с НЗОК и към момента работи по 200 клинични пътеки, 1 бр. клинични процедури (диализно лечение) и 2 бр. процедури (интензивно лечение).

С помощта на Италиански, Немски и Швейцарски Червен кръст основно са ремонтирани и обновени Операционен блок, Родилно отделение, Микропедиатрия.

С доставка на модерна и висококачествена апаратура се дава прецизна диагностика на заболяванията.

Управлението на болницата е сложна и отговорна задача, която стои пред мениджърите и персонала й.

МБАЛ ПАЗАРДЖИК ИСТОРИЯ
logo-mbal

 

 

Дарителска  кампания на МБАЛ-Пазарджик

СМЕТКА ЗА ДАРЕНИЯ:

“МБАЛ-ПАЗАРДЖИК“АД

 „Инвестбанк“ АД

IBAN: BG30 IORT 8048 1092 7217 02

BIC: IORTBESF 

Основание за превод: 

1. Дарение

2. Дарение за COVID-19