МБАЛ-Пазарджик

Д-р Стефан Здравчев е главен асистент в Клиниката по урология на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. От 1 юли тази година работи в Урологичното отделение на МБАЛ–Пазарджик. Завършва специалност „Медицина“ в Медицински университет – Пловдив през 1988 г. Придобива клинични специалности „Хирургия“ (1995 г.) и „Урология“ (1999 г.). Дори на новото му работно място го намират негови пациенти, които лекува от години. Георги Тингаров, който от 23 години живее в канадския град Монреал, пристигна специално в Урологичното отделение на МБАЛ–Пазарджик за годишен профилактичен преглед при д-р Здравчев. Той съветва мъжете да не пропускат тези прегледи, защото те са ключови за ранното откриване на заболявания на простатата, бъбреците и пикочния мехур.

- Д-р Здравчев, от 1 юли 2026 г. сте част от екипа на Урологично отделение на МБАЛ–Пазарджик. С какви очаквания започнахте работата си в болницата?

Д-р С. Здравчев: Познавам д-р Стоил Томов, който е началник на Урологично отделение, от доста години и смятам, че работата с него ще бъде по-спокойна. Ще си помагаме и ще се разбираме като колеги. Направих проучване в няколко урологични отделения, от които имах предложения, но избрах това като най-благоприятно за мен.

-Работите като главен асистент в Клиниката по урология на УМБАЛ „Св. Георги“. Споменахте д-р Томов, който сега е Ваш началник.Той казва, че Вие сте от хората, от които се е учил. Как приемате сега да работите в отделението, което той ръководи?

Д-р С. Здравчев: Доволен съм, че имам такива свои ученици, с които мога да се гордея. И се радвам, че отново ще работим заедно. Имам много такива студeнти, които вече са много добри уролози.

-Кое е най-важното, на което искате да научите младите лекари, за да станат такива добри специалисти като него?

Д-р С.Здравчев: Най-важното е да слушат внимателно своите пациенти, да им обръщат повече внимание. Да четат много и да навлизат по-дълбоко в специалността Урология, за да знаят повече. Да бъдат в час с всички съвременни тенденции в тази област на медицината. Повече от 30 години съм главен асистент.

-Имате близо четири десетилетия медицински опит. Как тръгнахте по Вашия професионален път?

Д-р С.Здравчев: Всичко стана случайно. Завърших Медицина основно по съвет на моята майка. В рода ни аз съм първият лекар. След дипломирането ми работих четири години и половина в град Провадия, откъдето е съпругата ми. Работех като хирург, но за три години постигнах максимума, което можеше да се извършва там като хирургични интервенции. И обмисляхме да отидем или към Варна, или към Пловдив. Съпругата ми държеше на морския град.Тогава взех бял лист, на който написах имената на двата града, както и показателите за Варна и Пловдив. И се оказа, че плюсовете за Пловдив бяха повече и тя се примири.Съгласи се да дойдем към Пловдив. Аз държах на този град и по друга причина, защото е близо до родния ми Асеновград. Обадих се тогава на моя асистент, който сега е проф. Божидар Дичев, и разбрах, че се обявява конкурс за специализация в Урология. Помогна ми с литература и се подготвих и спечелих конкурса.Така станах уролог и съм доволен от избора си.

- Хирургията сега не Ви ли липсва?

Д-р С.Здравчев: Не ми липсва , защото и Урологията е хирургична специалност. И разбрах, че това е специалността, в която искам да се развивам като специалист.

-А имал ли сте друго желание освен да бъдете лекар и да учите Медицина?

Д-р С.Здравчев: Да, имал съм. Като войник служех в МВР войски. След като се уволних от казармата, това беше точно по времето, когато създадоха Специализиран отряд за борба с тероризма , т.нар.червените барети. Набираха се кадри и много от момчетата, с които служех, постъпиха там. Моите родители обаче не бяха съгласни да ставам барета и ме насочиха към Медицината.

-Послушали сте майка си и не съжалявате?

Д-р С.Здравчев: На тази възраст тогава бях зависим от родителите си. Но не съжалявам, че ги послушах. Това беше желание на майка ми още преди да вляза в казармата. След това кандидатствах, но първо не ме приеха, но не се отказах. Сега си мисля, че каквато и друга професия да бях избрал щях да уча много, за да израсна професионално.

-Какви бяха студентските Ви години?

Д-р С.Здравчев: Беше много приятен период от живота ми. Имаше много учене, но за мен четенето не е проблем.

-Завършил сте 2 специалности, а освен това сте и главен асистент. Как успяхте да съчетавате всичко?

Д-р С.Здравчев: Знаете ли, че имаше период, в който работех на 6, 7 места. И тогава всеки ме питаше как успявам, а моят отговор беше: „И аз не знам“. Ощетявах семейството си по този начин. Това е истината. Работейки на толкова много места, не бях до децата си, когато растяха, и съпругата ми ги отгледа. И когато завършиха училище и тръгнаха да кандидатстват и двамата категорично не искаха Медицина.Предполагам, че заради мен, но пък станаха архитекти. Професия, за която аз мечтаех като ученик.

-Извършвате сложни оперативни интервенции като цистектомии, радикални простатектомии и други урологични операции. Кои са най-големите предизвикателства?

Д-р С. Здравчев: В края на 90-те години моят учител доц. Ангел Шопов правеше цистектомии, което е операция за премахване на пикочния мехур. Взимаше тънко черво, моделираше го и правеше нов пикочен мехур. Такива операции бяха хит в целия свят. Една такава операция продължаваше 8-10 часа, но се оказа че червата не са годни да се приспособят за това. Някъде през 1998-1999 г. доц. Шопов имаше 28 или 29 операции на пикочни мехури.През 2024г в цяла България има 23 такива операции. Оказа се обаче с времето, че е по-добре уретерите да се фиксират за коремната стена. В началото на 90-те години доц. Дичев, който е работил преди години и в тази болница, ходеше по няколко месеца в Германия, в Максимилиан клиник в Мюнхен. Там той видя и се научи как се правят при рак на простатата- простатектомии. До 1998 г. в България никой не правеше такива операции при злокачествено заболяване. Той пренесе опита от Германия и ни ги показа. Доц. Шопов също започна да прави простатектомии. Той може би направи първата такава операция в българска болница и беше в Пловдив.

- Това ли са вашите учители в професията -доц.Шопов и проф. Дичев?

Д-р С. Здравчев: Професор д-р Божидар Дичев ме научи да мисля, а доц. Шопов ме научи на оперативната техника.Това, което аз съм научил, искам да го предам на бъдещите уролози.

-Какви нови възможности ще получат пациентите в Пазарджик с Вашето присъединяване към екипа?

Д-р С. Здравчев: Ще наблегна на някои по-големи операции на бъбреците и простатата, които не са правени до момента-простатектомии, цистектомии, нефректомии и др.

-Какви са най-честите заболявания, с които се сблъсквате в ежедневната си практика, и кои симптоми не бива да бъдат пренебрегвани?

Д-р С. Здравчев: Най-честите са бъбречните кризи. Те се обострят през лятото от обезводняването.Голям процент от тях преминават с консервативно лечение. Болките от страна на пикочо-отделителната система не трябва да се пренебрегват, както и наличието на кръв в урината. При такива симптоми консултацията с уролог е задължителна.

-Много мъже отлагат прегледа при уролог. Какво бихте им казали, за да ги убедите, че профилактиката е жизненоважна?

Д-р С. Здравчев: При най-малките симптоми за нарушения в микцията, в уринирането, е необходима консултация със специалист, а не с личен лекар. Важно е да се отбележи, че симптомите при доброкачествено и злокачествено заболяване на простатата са сходни и разликата трябва да я направи уролог.

-Все повече се говори за ранната диагностика при рака на простатата. Какви са Вашите препоръки към мъжете относно профилактичните прегледи?

Д-р С. Здравчев: Един път в годината трябва мъжете да си правят изследване на простатно-специфичния антиген (PSA), което е кръвен тест, който е ключов маркер за скрининг, ранно откриване и проследяване на състояния като простатит, доброкачествена хиперплазия и рак на простатата.

-Какви са най-новите тенденции в съвременната урология и кои от тях намират приложение във Вашата практика?

Д-р С. Здравчев: Съвременната урология се развива изключително динамично, а навлизането на лазерната техника бележи нов етап в развитието й.През 90-те години при бъбречно-каменна болест при 90 % от случаите правихме отворени операции, дори и при малки конкременти в уретера.Днес ситуацията е коренно различна. Благодарение на модерните технологии голяма част от тези случаи се лекуват по миниинвазивен път – с помощта на лазер, ендоскопски техники, поставяне на стентове и други съвременни методи за дрениране и почти отпаднаха отворените операции.

-Кой е най-ценният урок, който професията Ви е дала през годините?

Д-р С. Здравчев: Да бъда колегиален към хората около мен. Научих се да се отнасям с разбиране не само към пациентите, но и към колегите си.

-Как успявате да намерите баланс между натоварената професионална работа и личния живот?

Д-р С. Здравчев: Честно казано, мисля, че все още не съм открил този баланс. Личният ми живот продължава да страда.

-За какво Ви се иска да имате повече време?

Д-р С. Здравчев: За почивка, за пътувания в чужбина. За гостувания в Германия.

-А вие искали ли сте да отидете да работите в чужбина?

Д-р С. Здравчев: Не съм добър в чуждите езици като тях. Искал съм, но езиците не ми вървят. Проучвал съм възможността и за Германия, но трябва да знам немски език и това ме спря.

-Какво бихте казали на младите лекари, които днес избират специалността урология?

Д-р С. Здравчев: Няма да сгрешат, защото това е една много добра дисциплина. Пожелавам им да успяват в тази професия.

- А вие какво си пожелавате?

Д-р С. Здравчев: Пожелавам си здраве и по-дълъг живот.